Нощ и ден в 3 нови картинни книги
Преди няколко години дъщерите ми се върнаха от поход и оповестиха, че са разкрили входа на неоткрита пещера, може би даже цяла система на пещери. Бях песимистичен. В последна сметка те вървяха по поддържана пътека в национална гора, единствено на 10 минути от нашата къща. Имаше даже заслони за пикник наоколо.
Все отново отидох с тях да ги прегледам. Те ми демонстрираха къде са излезли от пътеката, плъзгайки се по стръмен бряг от листа. Това, което бяха разкрили, приличаше на вход към животинска дупка. Пуснах светлина през дребния вход и в действителност изглеждаше, че води към доста по-голямо пространство. Промъкнах се вътре. Пространството беше задоволително елементарно за изправяне, само че когато го огледах със светлината си, ахнах. Не бях в пещера. Бях в изоставена мина.
Върнахме се няколко дни по-късно с някои публични и опитни пещерняци, с цел да проучим по-нататък. Мината не беше голяма, единствено два разклонени, квадратно изрязани прохода, криволичещи в ската на хълма, само че в никакъв случай няма да не помни възприятието да ходя през тях в приглушения мрак единствено с дребен първенец. Тази дребна светлина в тъмнината се трансформира в връзка, лидер и избавително въже по едно и също време.
Светлина, трептяща в тъмнината - без значение дали става дума за дословна мрачевина на пещери или за метафорична мрачевина която от време на време засенчва душите ни — е съществена тематика за разказвачите. Така че е вълнуващо да забележим три нови книги с картинки, които улавят това чувство за светлосенка както в думи, по този начин и в изображения.
В МРАКА (Knopf, 40 стр., $18,99, възраст от 3 до 7) , написана от Кейт Хьофлър и илюстрирана от Корина Луйкен, го прави превъзходно. Ето една история за гори и вещици, метли и птичи хвърчила, черни котки и нови другари, разказана със сдържана, лирична прозаичност, която приканва към ангажираност.
В тази приказка посетителите разходка през гората в съседство с квартал. Може ли да са вещици? „ Всички споделиха, че са такива “, гласи текстът, сякаш насочва страхливите поданици на града. Само едно младо момиче се осмелява да влезе в тъмното, с цел да се увери сама.
Изкуството на Luyken, с дълбоките си черни тонове, подчертани от топли четки, в действителност основава чувството за есенен огън, който свети през него мразовитите сенки и къпините. Дори подвързията (тази книга е подвързана от горната страна, продължен хоризонтал, чиито страници се обръщат вертикално) способства по подобаващ метод към повествованието, което е разказано от две гледни точки. Гласът и гледката на момичето от града, до момента в който изследва гората, минават през горния панел, а тези на една от „ вещиците “ минават през долния панел. Когато тези контрастиращи възгледи най-сетне се слеят, се реализира схващане посредством съпричастност.
СЕВЕРНИЯТ ВЯТЪР И СЛЪНЦЕТО ( Neal Porter/Holiday House, 48 стр., $18,99, възраст от 4 до 8) от Philip Stead, е ослепителен контрастност. Във версията на Стед на класическата легенда на Езоп, Северният вятър и Слънцето се състезават да накарат не обособен пасажер, а три възрастни сестри, които наподобява не са нищо друго с изключение на трите ориси от гръцката митология, да отстранен своите закърпени, изветрели, първоначални... цветни палта. Гениалността на този преразказ е, че трите сестри ни се костват по този начин, като че ли постоянно са били там.
Има откровена дълбочина тъкмо под повърхността, която моли за неведнъж четене, както и интерактивното форматиране (страници с квадратна форма, които в избрани моменти от историята ви приканват да завъртите книгата отвесно в едната или другата посока за висок разклон, показващ слънцето или северния вятър високо над трите сестри).
Яркостта на изкуството работи като контрапункт на меланхолията, която едвам доловимо минава през текста. С нежна прозаичност, която се търкаля от езика, това също е комфортно четене на глас.
В на Кат Йе и Изабел Арсено САМО ЕДНА МАЛКА СВЕТЛИНА (Balzer + Bray, 32 стр., $19,99, възраст от 4 до 8) , пастели блестят измежду вихри от опушени черни въглища. Със своя равномерен текст без украси тази книга се чете като мантра за разтуха за детето в скута – и за възрастния, който интонира нейните думи.
Разнообразна композиция от очарователно нарисуваните деца придвижват дребни светлини в свят на сенки и ни припомнят, че това просто деяние е в действителност същността на живота.
Блясъкът на тази история, в което думите на Yeh и фотосите на Arsenault работят ръка за ръка, е, че светлините се излъчват от дребни, листни клончета, които порастват в осветени пътеки, водещи до сияйни острови.
Както книгата оказва помощ виждаме, когато светлините на доста се обединят, резултатите могат да бъдат ослепителни.
Имам единствено няколко фотоси от нашия ден, до момента в който изследвахме изоставената мина, само че обичаната ми е една жена ми ме взе, когато пълзях назад през дребния отвор на дневна светлина. Въпреки че беше заоблачен зимен ден, аз замижавам, като че ли виждам високото лятно слънце.
Това вършат най-хубавите истории – те вършат даже скромната светлина наподобява по-ярка за тъмното.
